На Киномания 2009 от 80 филма критиката избра “Антихрист” на Ларс фон Триер – от Георги Ангелов

Приключилата наскоро Киномания предложи на зрителите 80 игрални и пълнометражни документални и анимационни филми от 25 държави (23 от САЩ, 8 от Франция, 7 от Англия, 5 от Германия, по 4 от България, Испания и Италия, 3 от Русия, по 2 от Австрия, Япония, Чехия, Австралия и Португалия, по 1 от Хонгконг, Ливан, Швеция, Финландия, ФРГ, Дания, Бразилия, Швейцария, Индия, Ирландия, Унгария и Полша. В подборката „късометражни фаворити” бяха включени още 7 заглавия начело с шедьовъра на Франко Дзефирели “Римска импресия”.

Като всеки истински киноман стремежът ми е да изгледам всичко. Не успях само в четири случая. Два от филмите излизат на екран, другите два ми ги обещаха на диск, така че мога да считам в личен план тази Киномания за успешна. Още първата вечер, вместо като хората да отида на откриването и коктейла след това, предпочетох три филма в друга зала. На другия ден научих от приятели, че в словото си заместник-министърът на културата Димитър Дерелиев е припомнил как е възникнала Киномания, споменавайки моето име и залата е изръкопляскала. Истината беше такава. В кабинета на същия г-н Дерелиев, тогава шеф на новосъздадения Национален филмов център, присъстваха ръководството на НДК, все още съществуващото държавно “Разпространение на филми” и новоформираните разпространителски фирми. Ранната есен на 1992-а. Реши се и този път да има есенен киномаратон. Г-н Христо Друмев: “Абе, всичко хубаво, но името Световна кинопанорама звучи някак помпозно, дали да не се смени?”

Аз защитих старото име, като казах, че е важен смисълът. Накрая небрежно подхвърлих: “Ако е за работа, би могло да се казва”Киномания”, което тутакси се прие. Така се превърнах в кръстник на Киноманията.

Колко и да е нескромно, ще изтъкна и друго мое взаимодействие с това събитие. До 1987 г. българските кинаджии ходеха по заслуги или партийна линия на Варшавската конфронтация, ФЕСТ-а в Белград и други подобни фестивали на фестивалите. Киноманите копнееха това да стане и тук. Както сега, с малки изключения, екраните са залети с холивудска плява, тогава шестваше съветската плява, която сигурно е била по-хранителна… Няма да забравя мразовитата нощ, в която чаках за билети и докато другите се сменяха и топлеха по коли и входове, аз мръзнах и не смеех да мръдна, за да не изпусна реда си. Позволих си да напиша възторжено писмо до Людмил Стайков, в което се съдържаха и препопръки, дори критични бележки, въпреки че бях негов служител. Отговорът не закъсня: “Уважаеми другарю Ангелов, благодаря за мислите, които изпратихте по повод Световната кинопанорама, за Вашето съпричастие и оценка на това събитие. Прочетох написаното с интерес и Ви уверявам, че ще взема под внимание някои Ваши изводи във връзка с подготовката на следващата кинопанорама. Председател: Людмил Стайков”. Още тогава реших да направя анкета сред българската кинокритика, като всеки класира по пет филма. Така се определя филмът на Киномания, а остава документ на времето за това, че през дадедна година са се откроявали тези и тези филми. Отначало – за собствено удоволствие, постепенно – във вестниците “Вечерни новини”, “Отечествен фронт”, “Континент” и “Демокрация”, после класацията се прехвърли трайно в сп. “Кино” заедно с класацията за “София Филм Фест”.

Тази година реших да се възползвам от любезното гостоприемство на в. “Народен глас”. Причините са две. Моят приятел, главен редактор на вестника Цветан Тодоров, е също кинокритик и не един път е участвал в анкетата.

А другата причина е Иван Станев. От трите български филма, неговият “Moon Lake”, за който тепърва ще се говори, събра най-много – 9 гласа. При всеки повод освен за успехите му в Германия се изтъкваше златният му период в Ловешкия театър.

Преди да стигна до тазгодишния резултат, нека направим една разходка във времето. Първата световна кинопанорама през 1987 година предложи 32 филма от 8 страни. Най-много гласове получиха: “Амадеус”, “Покаяние”, “Баща в командировка”, “Жертвоприношение”, “Джинджър и Фред”. Следващата 1988 година пак 32 заглавия, но вече от 15 страни, като фаворити са: “Последният император”, “Криле на желанието”, “Здравей, Бобмай!”, “Кратък филм за любовта”, “Угощението на Бабет”. През 1989 година филмите са вече 50, а страните – 18. Начело са: “Циганско време”, “37,2 ° сутринта”, “Исус от Монреал”, “Ново кино”Парадизо”, “Рейман”. Следващата – 1990 година – предлага: “Музикална кутия”, “Разпит”, “Диво сърце”, “Караул”, “Да возиш мис Дейзи”. 1991 г. – панорамите са две: лятна с “Европа”, “Бартън Финк”, “Танцуващият с вълци” и есенна с “Мълчанието на агнетата” и българския “Мълчанието” на Красимир Крумов. Две панорами има и през 1992-ра: февруарска начело с “Черна роза – емблема на тъгата, бяла роза – емблема на любовта” и ноемврийска, която вече се нарича “Киномания”. Най-много гласове имат: “Тото, героят”, “Облак рай”, “Ела, завържи ме!”.

Още много прекрасни филми сме гледали през годините, но ще посоча само победителите. През 1993 г. това е “Лов на пеперуди”; 1994 г. – “Форест Гъмп”, 1995 г. – “Пощальонът”; 1996 г. – “Осмият ден”; 1997 г. – “Коля”; 1998 г. – “Черна котка, бял котарак”; 1999 г. – “Всичко за майка ми”; 2000 г. – “Магнолия”; 2001 г. “Сватба в сезона на мусоните”; 2002 г. – “Сестрите магдаленки”; 2003 г. – “Вкусът на другите”; 2004 г. – “Солино”; 2005 г. “Каше” (“Скришна игра”); 2006 г. – “Завръщане”; 2007 г. – “Развод по албански”; 2008 г. – “Дихание”. С първото си място сега Ларс фон Триер печели за втори път Киномания, след “Европа” през 1991 г. и се нарежда до други двукратни победители: Емир Кустурица, Жако Ван Дормел, Педро Алмодовар. Любопитно е, че датският гений е фаворит на критика и на София Филм Фест и то цели 3 пъти с “Порейки вълните”, “Танцьорка в мрака” и “Догвил”.

По принцип в анкетата участват членове на сдруженията на филмовите критици към СБФД. Тук му е мястото да отдам нужната почит на покойните активни участници в досегашните класации, личности като, бай Яко Молхов, Тодор Андрейков, Елана Василева, Мария Рачева, Стефан Власков, Маргарита Николова, Александър Соколски… Особено ми е мъчно за Александър Александров, до последния момент с готовност, стриктно отговарящ на всички анкети, считайки ги за важни. В отстъствие на част от тежката артилерия – Неделчо Милев, Вера Найденова, Атанас Свиленов, Олга Маркова, Александър Янакиев, Антония Ковачева, Недка Станимирова, Геновева Димитрова, Стефан Китанов, Дима Димова, и др., си позволих да поканя колеги, които въпреки че не са членове на гилдията на кинокритиците, активно гледат и пишат. Например, смятам Красимир Кастелов за най-големия специалист по Ларс фон Триер, а студентите Здравко Григоров, Мариана Христова и Петя Славова вече имат своите международни фестивали. Някои колеги бяха спрени от платените акредитации. Беше им унизително, или нямаха пари, а и каква гаранция щеше да има, че за филма, който държиш да гледаш, салонът нямаше да е продаден и няма да важат акредитациите. Други се уплашиха от свинския грип, което се оказа напразен страх. Трети бяха болни или възпрепятствани. Така или иначе, с подкрепленията “хванах” цели 30 души, които посочиха 40 филма – точно половината.

Навсякъде пишат, че това е 23-та Киномания, но не е точно. Това е 23-та година, когато тя се провежда. С двете допълнителни издания през 1991 и 1992 година, Киномания всъщност е 25-та поред. Бих разделил Киномания на няколко периода. Най-напред, докъм 92-93 г. – период на еуфория и самолюбуване, че и у нас се прави прави нещо стойностно. След това се получи нещо като парад на фирмите с преобладаващ предпремиерен показ. Новият век донесе амбицията за конкуренция със София филм фест, което почти се получи. Последните две-три години може би стремежът беше за есенен вариант на феста, или по-скоро облекчаване на тежката пролетна програма. Но при всички случаи става въпрос за празник за зрителя и на пролет и на есен. И сега, макар че отстъпваше на последните две години, програмата отново беше доста силна. Каталогът и програмите излязоха навреме и бяха достатъчни. Имаше гости от чужбина, начело с Лоренцо Балдучи. Всички филми пристигнаха, а технически гафове почти нямаше. Гледахме за пръв път ливански филм.

И така на първо място с 62 точки е „Антихрист”. Вторият „Тетро” е с 29 т. – небивала преднина, която се получава за пръв път, откакто провеждам класацията. С 26 т. трети е „Градът – крайна цел”, четвърти с 25 т. е „Каквото дойде”, пети с 21 т. е „Глад”, шести с 20 т. – „Цар”. Седмото място с по 18 т. делят „Токио” и „Да победиш”. Осми със 17 т. е „Капитализъм – любовна история”, девети с 14 т. – „Аз, Дон Жуан”. На десето място с по 13 т. са „Карамел” и „Токийска соната”. 11-ти с по 12 т. са „Адмирал” и „На ръба на любовта”, 12-ти с 11 т. – “Moon Lake”, 13-ти с 9 т. „Преди години през зимата” , „Солистът” и „Срещи на края на света”, 14-ти с по 7 т. си поделят – „Елегия”, „Човек върху жица”, „Джебчии”, „Средиземноморска диета”, „Херцогинята”, „Ню Йорк”, обичам те”, 15-ти с по 6 т. са „33 сцени от живота”, „Раци” и „Серафин”. 16-ти с по 4 т. са „Посетителят”, „Вълните”, „Soul Power”. 17-то място делят – „Провинциалният учител”, „Забрави тъгата” и „Цъфнали вишни – ханами” с по 3 т. По 2 т. имат „Празничен обяд”, „Сладки сънища”, „Момчетата се връщат” и „Жалбата на императрицата”. И накрая с 1 т. са „Шери”, „Диамантената сълза” и „Ловен парк”. Ето как се стигна до този резултат. По азбучен ред:

Александър Грозев: 1. Тетро; 2. Градът – крайна цел; 3. Да победиш; 4. Антихрист; 5. Каквото дойде.

Александър Донев: 1. Токио; 2. Антихрист; 3. Глад; 4. Човек върху жица; 5. Джебчии.

Андроника Мартонова: 1. Джебчии; 2. Средиземноморска диета; 3. Адмиралът; 4. Капитализъм – любовна история; 5. Солистът.

Божидар Манов: 1. Капитализъм – любовна история; 2. Адмиралът; 3. Глад; 4. Аз, Дон Жуан; 5. Вълните.

Боряна Матеева: 1. Moon Lake; 2. Антихрист; 3. Тетро; 4. Аз, Дон Жуан; 5. Токийска соната.

Галина Николаева: 1. Цар; 2. Антихрист; 3.Цъфнали вишни – ханами; 4. Тетро; 5. Адмиралът.

Георги Ангелов: 1. Антихрист; 2. Аз, Дон Жуан; 3. Вълната; 4. Солистът; 5. Човек върху жица.

Гергана Фъркова: 1. Moon Lake; 2. Токийска соната; 3. Елегия; 4. Преди години през зимата; 5. Ню Йорк, обичам те.

Григор Чернев: 1. На ръба на любовта; 2. Адмиралът; 3. Цар; 4. Капитализъм – любовна история. 5. Moon Lake.

Димитър Бърдарски: 1. Срещи на края на света; 2. Soul Power; 3. Глад; 4. Аз, дон Жуан; 5. На ръба на любовта.

Димитър Кабаиванов: 1. Капитализъм – любовна история; 2. Глад; 3. Цар; 4. Солистът; 5. Шери.

Екатерина Лимончева: 1. Градът – крайна цел; 2. Солистът; 3. Забрави тъгата; 4. Момчетата се връщат; 5. Диамантената сълза.

Здравко Григоров: 1. Карамел; 2. Антихрист; 3. Херцогинята; 4. Ню Йорк, обичам те; 5. Токио.

Иван Драгошинов: 1. Глад; 2. Серафин; 3. Провинциалният учител; 4. Жалбата на императрицата; 5. Срещи на края на света.

Искра Димитрова: 1. Тетро; 2. Каквото дойде; 3. Градът – крайна цел; 4. Антихрист; 5. Ловен парк.

Калинка Стойновска: 1. Градът – крайна цел; 2. На ръба на любовта; 3. Антихр

ист; 4. Тетро; 5. Раци.

Камен Тодоров: 1. Градът – крайна цел; 2. Токийска соната; 3. Да победиш; 4.

Каквото дойде; 5. Антихрист.

Красимир Кастелов: 1. Антихрист; 2. Тетро; 3. Капитализъм – любовна исто

рия; 4. Аз, Дон Жуан; 5. Човек върху жица.

Людмила Дякова: 1. Тетро; 2. Антихрист; 3. Градът – крайна цел; 4. Раци; 5.Преди години през зимата.

Мариана Енева: 1. Цар; 2. Токио; 3. Да победиш; 4. Каквото дойде; 5. Посети телят.

Мариана Иванова: 1. Карамел; 2.- Антихрист; 3. Посетителят; 4. Сарафин; 5.Херцогинята.

Мариана Христова: 1. Антихрист; 2. 33 сцени от живота; 3. Токийска соната; 4 Раци; 5. Каквото дойде.

Мая Димитрова: 1. Да победиш; 2. Антихрист; 3. Средиземноморска диета; 4.Аз, Дон Жуан; 5. Джебчии.

Павлина Желева: 1. Глад; 2. Каквото дойде; 3. Да победиш; 4. 33 сцени от живота; 5. Раци.

Пенка Монова: 1. Падането; 2. Антихрист; 3. Токио; 4. Празничен обяд; 5. Токийска соната.

Петя Александрова: 1. Токио; 2. Цар; 3. Антихрист; 4. Генуа; 5. Да победиш.

Петя Славова: 1. Каквото дойде; 2. Антихрист; 3. Карамел; 4. Тетро; 5. Преди години през зимата.

Преслава Преславова: 1. Каквото дойде; 2. Ню Йорк, обичам те; 3. Херцогинята; 4. На ръба на любовта; 5. Антихрист.

Радостина Нейкова: 1. Преди години през зимата; 2. Елегия; 3. Антихрист; 4.Тетро; 5. Ню Йорк, обичам те.

Янко Терзиев; 1. Шери; 2. Тетро; 3. Човек върху жица; 4. Сладки сънища; 5. Каквото дойде.

Георги Ангелов

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.