Мис­ля, че тряб­ва да уби­е­те ба­ба Ге­на! Убий­те я не­мъ­чи­тел­но, бър­зо и без­бо­лез­не­но! По­не то­ва ре­ше­ние да взе­мем в свои ръ­це. Убий­те ба­ба Ге­на, ко­я­то те­зи дни ня­ма сто­па­нин. Убий­те я ка­то ку­че. То­ва, че ня­кой ще пла­че за нея, не е проб­лем.

Ба­ба Ге­на е мо­я­та на­ция – без­за­щит­на ста­ра же­на, ко­я­то оце­ля в рая на по­ми­я­ри­те. Убий­те я! Ней­ни­те лип­с­ва­щи кра­ка са ове­се­ни на вра­та на все­ки, кой­то се гри­жи днес за по­ми­я­ри­те в об­що­то ни се­ло и двор. Убий­те та­зи ба­бич­ка! Тя ня­ма сто­па­нин. Пог­ри­же­те се за нея – по­не кол­ко­то за ед­но ку­че!“

То­ва ка­за Мар­тин Кар­бов­с­ки в съ­бо­та пре­да­ва­не­то си “Оте­чес­т­вен фронт“ по НТВ. Скан­дал­ни­ят жур­на­лист раз­ка­за тъж­на­та ис­то­рия на 85-го­диш­на­та же­на от се­ло Ли­сец, ко­я­то бе изя­де­на от ку­че­та на 21 март. т г. (виж НГ, бр. 22 от 24 март).

“Крач­ка ни­ко­га ня­ма да имам – са­мо тая ко­лич­ка ще е!… – пла­че 85-го­диш­на­та ба­ба Ге­на, чи­и­то кра­ка бя­ха ог­лоз­га­ни до ко­кал от глут­ни­ца по­лу­до­маш­ни ку­че­та, ко­и­то в мо­мен­та се от­г­леж­дат в при­ют. За нея днес се гри­жат дъ­ще­ря й Стеф­ка и сва­тя­та й Тот­ка в Ло­веч.

Ба­ба Ге­на жи­ве­е­ла са­ма в с. Ли­сец, Ло­веш­ко. Гле­да­ла ко­зич­ка и все­ки ден оти­ва­ла до фур­на­та за хляб. До­ка­то че­ти­ри ку­че­та не я оса­ка­ти­ха.

Спа­си­те­лят на ба­ба Ге­на се каз­ва Иван Мин­ков, кой­то с по­мощ­та на де­бе­ла пръч­ка раз­гон­ва ку­че­та­та.

Кра­ка­та на же­на­та са ог­лоз­га­ни до ко­кал, на­ла­га се ле­ка­ри­те да ги ам­пу­ти­рат мно­го над ко­ля­но­то.

Кме­тът на с. Ли­сец твър­ди, че в се­ло­то без­дом­ни ку­че­та ня­ма. Цан­ка Де­ли­ма­рин­с­ка и вну­кът й Пе­тър Пет­ров са со­че­ни от съ­се­ля­ни­те си за сто­па­ни на ку­че­та­та-чо­ве­ко­яд­ци. Два­ма­та приз­на­ват, че ги хра­нят в дво­ра си, но твър­дят, че не са тех­ни, а без­дом­ни.

Ку­че­та­та-чо­ве­ко­яд­ци са жи­ви – по­ве­ре­ни са от про­ку­ра­ту­ра­та на при­ют за без­с­то­пан­с­т­ве­ни ку­че­та на от­го­вор­но па­зе­не. .

“Крач­ка ни­ко­га ня­ма да имам – са­мо тая ко­лич­ка ще е!… Ако си имам аз крач­ка, ще взе­ма ед­на пуш­ка и нап­ра­во ще ида да ги убия! Аз ще ги убия – де­то ме ядо­ха”, ре­ди ба­ба­та. “

Чо­ве­ко­яд­ци­те са жи­ви!“ – ко­мен­ти­ра Кар­бов­с­ки. – “Ба­ба Ге­на е без кра­ка и за то­ва има ви­но­вен чо­век. Ня­кой е хра­нил те­зи ку­че­та и за то­ва съ­що има ви­но­вен чо­век.

Днес ед­на же­на е без кра­ка, а ви­нов­ни­те ще ве­че­рят не­въз­му­ти­мо су­па от ко­ка­ли та­зи ве­чер. Пред­с­та­ве­те си – су­па­та от ко­ка­ли­те на ба­ба Ге­на. Дру­ги хо­ра не би­ха мог­ли да ве­че­рят нор­мал­но след та­ка­ва случ­ка. Но у нас глоз­га­не­то про­дъл­жа­ва – ба­ба Ге­на ня­ма да на­ме­ри ни­то въз­мез­дие, ни­то обез­ще­те­ние за изя­де­ни­те си кра­ка…

На при­ро­до­за­щит­ни­ци­те ще ка­жа – ко­га­то жи­во­та на хо­ра­та е зас­т­ра­шен, ку­че­та­та тряб­ва да бъ­дат прис­пи­ва­ни! Дру­го­то е не­чо­веш­ко ли­це­ме­рие. До­се­га не съм виж­дал ку­че, на ко­е­то два кра­ка да са му изя­де­ни от хо­ра­та на­по­ло­ви­на. Но ве­че съм виж­дал та­къв чо­век…

Как та­ка има за­кон, кой­то да па­зи ку­че­та­та от хо­ра­та, а ня­ма за­кон, кой­то да пра­ви об­рат­но­то да па­зи хо­ра­та от ку­че­та­та?

От­го­во­рът е прост – у нас за­ко­нът прис­пи­ва ба­би­те. Днес имам пъл­но­та пра­во да ка­жа как­во мис­ля.

Ба­ба Ге­на е мо­я­та на­ция – без­за­щит­на ста­ра же­на, ко­я­то оце­ля в рая на по­ми­я­ри­те. Убий­те я! Ней­ни­те лип­с­ва­щи кра­ка са ове­се­ни на вра­та на все­ки, кой­то се гри­жи днес за по­ми­я­ри­те в об­що­то ни се­ло и двор. Убий­те та­зи ба­бич­ка! Тя ня­ма сто­па­нин. Пог­ри­же­те се за нея – по­не кол­ко­то за ед­но ку­че!“

(По слушам.ком)