За един напръстник джинджифирова повече – „Врата за ада“ от Николай Нинов

images3Джинджифировата е специалитетът на вуйчо, пише авторът и продължава – тройно препечена сливова ракия, с девет спиртосани жълтокафяви зърна от тристагодишно дърво, което расте на Бачковската света обител. По един напръстник от този елексир в повече и душите на героите се отвързват. А те има какво да си кажат – много са препатили, много са и скрили.
Докато четях „Врата за ада“ на писателя Николай Нинов (1929), постепенно си дадох сметка, че от времето на Васил Попов (1930-1980) не съм чел подобна плътна, възлеста, темелна родна проза. Поразглезен от „лесния“ достъп до прозата на младите автори, сега трябваше да се преборя с кратък по страници, но обемен като информация и емоция текст. Той преобръща епохи, съдби и тайни чрез един специфичен изказ.
Самият израз „Врата за ада“ идва от идеята на Генерала да оцвети входната си врата в „адски“ червено. Зад дреболията обаче е кодирана част от семантиката на случилото се с бивш офицер от контраразузнаването, баща на главния герой.
Тъканта на романа върви през множество житейски случки, спомени, архиви, разкази на второстепенни герои. Така главното винаги остава скрито, то е като съкровището, сгушено в тайна каменна ниша. Може да се досещаш за неговото съществуване само от дреболиите.
В това виждам главното достойнство на романа – отказал се от стройната фабула, той влиза в мисловната лутаница на героя. По този начин романът е дълбоко некинематографичен, разположен в чисто литературната сфера, където основните оръжия са езикът, потокът на съзнанието, внушението чрез словото.
Всъщност главният герой е Тихо Рад Билярски – дипломат от кариерата, оттеглил се в старата си селска къща някъде в Тетевенския Балкан. И именно той започва едно „преследване“ на смисъла – какво се е случило точно с баща му, кои са били хората около него, какво го е вълнувало. Това го отвежда към големите превратности на епохата, към събитията отпреди 1944 г., през епохата на ранния и зрелия социализъм, чак до последвалата промяна.
Но фокусът е към порите на битието, към дребните жестове, зад които долавяме епохата. Затова няма афиширани присъди или опрощения, има просто един дълъг път към Голгота.
Влязал в тази плоскост, авторът има възможност да говори за кръвта на поколенията, за невидимата връзка между настоящето и миналото, за близките покойници, от които живите неистово се нуждаят.
Известно е правилото, че разликата между един роман и живота е в дребния факт, че в романа има смисъл. Обективният, суров материал не се поддава на тази процедура. Но авторът е длъжен да види смисъла. В преследването на този блян са тръгнали героите. И все пак романът остава много близо до базовата реалност, отколкото до някакъв измислен конструкт или философски трактат.
Така Николай Нинов втъкава в романа много и разнообразни реалии от света, но на особено място са картините от Тетевенско. Авторът е трайно свързан с нашия балкански край и го описва с любов. Наскоро писателят закръгли 80-годишен юбилей, а новият му роман подсказва какво богатство е скътал в себе си.

Цветан С.
ТОДОРОВ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.