Пишат на НГ: Да докоснеш сърцето

Гъста мъгла бе покрила полубалканското село Катунец през предпоследния ден на януари 2009 година. От време на време преваляваше ситен дъждец, сякаш подсказваше, че може да се превърне в сняг. Взех вестник “Народен глас” от пощенската кутия и след минута бях в кафенето на Красимир Въцков.
Съпругата му Тотка като ме видя, че нося вестник, ме помоли да го прочете, докато закусвам и си пия кафето.
Минута след като бях седнал, в заведението влезе полковникът от запаса Петър Мотков, член на кметския съвет на селото. Поръча си кафе и след като спази етикецията, седна на моята маса. Собственикът се усмихваше под мустак. Защото знаеше за словесния двубой между мен и полковника в местната преса относно предназначението и използването на църковната камбана на селото. Всичко предполагаше интригуващ разговор.
Вниманието на полковника беше привлечено от вестника, който четеше собственичката на заведението. Знаех слабите места на полковника – литературата и пресата. С лека ирония се обърнах към него:
– Господин Мотков, разкриваме нова читалня в селото!
Полковникът беше стара лисица и веднага се досети, че го бъзикам. Читалището и пенсионерският клуб не работеха. Усмихна се и кимна с глава. Това бе знак, че ме е разбрал напълно и е съгласен с мен. Поех инициативата, но вече с променен тон, го попитах:
– Бай Петре, чел ли си моя разказ “Коледа спаси живота на двама младежи”? Отразява живота на читалището преди 1944 година. Извадих го от вътрешния джоб на шубата и му го подадох. Той го погледна и веднага отговори:
– Дядо Въцо ми го чете. Отличен е.
Всички се обръщаме така към осемдесет и петгодишния полковник от запаса Въцо Маринов. Отпих глътка кафе и продължих:
– А чел ли си разказа ми “Сълзите на мама за един народен учител”, поместен в брой 85 на в. “Народен глас” от 20 ноември 2008 година?
Господин Мотков ококори очи и повдигна рамене. Явно беше, че не го е пропуснал. Затова извадих вестника от другия си джоб и мълчаливо му го подадох.
Наблюдавах го отблизо. Беше властен и твърд човек. Дълги години беше работил в чужбина. Дори се беше срещал с папа Йоан Павел Втори.
Първоначално очите на полковника бяха сериозни, постепенно омекваха, а накрая се натъжиха. В тях напираха сълзи. Имаше богат житейски опит, успя да се овладее. Стана от стола, поклони се и ми стисна ръката. Погледна ме и с нежен глас промълви:
– Стефане, нямам думи!
Бях стъписан. За първи път в живота си получавах такава признателност. От властния и твърд полковник нямаше следа. Пред мен стоеше нежен и мил възрастен човек. Разказът бе докоснал нежната струна на сърцето му. Настъпи кратка пауза. Седнахме на местата си. Отпихме по глътка кафе. Полковникът тихо започна:
– Убитият през 1944 година без съд и присъда Петър Маджурски беше мой учител и класен ръководител. Беше отличен педагог и прекрасен човек. Истински будител. Научи ни да обичаме литературата за цял живот…
Така полковникът ми разказа спомени от детските си години. Слушах внимателно. В един момент започна да ми разказва подробности по убийството на любимия учител. Прекъснах го с неудобния въпрос:
– Защо от всичките му ученици нито един нямаше смелостта да напише нещо за своя любим учител?
Настъпи мълчание. Полковникът се почуства неудобно. На помощ му се притече собственикът на заведението. Любезно ни напомни, че работното му време е изтекло. Сбогувахме се и тръгнахме към кметството.
На пътят ни се изпречи общинският съветник Ценко Николов. Погледна ни и остана изненадан, че ни вижда заедно. Отдели ни внимание. Разменихме мисли и приятелски се разделихме.
Мъглата се беше вдигнала, сякаш за да може природата ни наблюдава.
Стефан Стоянов

One thought on “Пишат на НГ: Да докоснеш сърцето

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.