Хроника на ловешката цензура през последните години – по повод гейпортрета на Левски

1. През 2002 г. об­щи­на­та в Ло­веч, без да из­тък­ва мо­ти­ви, от­не наг­ра­да­та „Ло­веш­ки меч“ за ли­те­ра­ту­ра от Кольо Стан­чев­с­ки за кни­га­та „Чеши език“. Про­тив ус­та­ва, об­щи­на­та я да­де на по­чи­на­лия жур­на­лист Люд­мил Аджар­с­ки. То­ва ста­на, въп­ре­ки че не­за­ви­си­мо жу­ри по-ра­но бе­ше гла­су­ва­ло наг­ра­да­та на Стан­чев­с­ки. Той то­га­ва „пи един чай“ с кме­та. През 2005 г. му връ­чи­ха „Ло­веш­ки меч“ за жур­на­лис­ти­ка, без да е имал през го­ди­на­та ня­как­ви пос­ти­же­ния в то­зи раз­дел. То­га­ва един­с­т­вен в. „На­ро­ден глас“ писа за случая.

Ко­мен­тар: Всич­ко е джас­та-прас­та.

2. През 2002 г. вла­ди­ка­та вле­зе в кон­ф­ликт с Ло­веш­кия те­а­тър по по­вод пос­та­нов­ка­та „666“ на ре­жисьо­ра Ни­ко­лай По­ля­ков (виж НГ, бр. 6 от 2002 г.). Сред ка­то цър­к­ва­та се из­ка­за гнев­но за ар­тис­ти­те, мит­ро­по­ли­тът пред­ре­че не­щас­тия за гра­да ни. По-къс­но ар­тис­ти­те хо­ди­ха да зад­рас­к­ват с кръст афи­ши­те на спек­та­къ­ла.

Ко­мен­тар: Чис­то су­е­ве­рие.

3. През 2006 г. от­но­во вла­ди­ка­та зас­та­на сре­щу но­ва пос­та­нов­ка на Ни­ко­лай По­ля­ков – „Плей­бо­ят от Джен­де­ма“, тъй ка­то би­ла ан­тих­рис­ти­ян­с­ка и морален декаданс (виж НГ бр. 2 от 2007 г.) . Скан­да­лът пак стиг­на до на­ци­о­нал­ните медии,  че до­ри до ро­ди­на­та на ав­то­ра Джон Ми­лин­г­тън Синг – Ир­лан­дия. Ока­за се, че там е има­ло съ­щия спор, но пре­ди 100 го­ди­ни.

Ко­мен­тар: Ло­веч е 100 го­ди­ни на­зад.

4. Ис­то­ри­я­та про­дъл­жа­ва днес с пор­т­ре­та на Лев­с­ки.

Из­вод: Лип­са на то­ле­ран­т­ност, не­тър­пи­мост към раз­лич­ни­те глед­ни точ­ки, ста­ри ав­то­ри­тар­ни ком­п­лек­си, нос­тал­гия по ко­му­низ­ма.

Цветан С. Тодоров

One thought on “Хроника на ловешката цензура през последните години – по повод гейпортрета на Левски

  1. Ot dosta vreme si mislja dali si struva izobsto da pravja komentar….No vse me glogdi misalta, che njama nevaznagradeno dobro, no ima nezaslugeno zlo. Ne mi se vjarvashe che inache inteligenten chovek kato Zvetan Todorov e napisal gornite redove. Ne mi e yasno kakvo obsto ima Ljudmil Adjarski s zenzurata, osven che zaradi neya godini nared patuvashe do Troyan i obratno. No tova e savsem druga tema. Za vremeto, za koeto Zvetan Tododrov pishe, Adjarski e veche pokoynik. I ako obstinata e otnela nezaslugeni nagradata na Kolju Stanchevski, tova e problem na obstinata. Ljudmil Adjarski njama nisto obsto s tova. Osven moge bi pechalnata istina, che tova beshe edinstvenoto priznanie koetp poluchi za dalgogodishnoto si rovene iz arhivite za da podredi i zapishe stopanskata istoriya na Lovech. Kakto po pravilo stava v Bulgaria, nagradata doyde posmartno. I eto che Zvetan Todorov, kogoto Ljudmil Adjarski smjatashe za priyatel i edin ot malkoto inteligentni hora v Lovech, se zarovi neyasno zasto i s kakva zel godini po-kasno. Dali za da zastiti imeto na Koljo Stanchevski, prekrasen priyatel na basta mi? Ili za da ocherni svoeto. Vsichko e djasta prasta, kakto obichashe da kazva Ljudmil Adjarski.

    Diana Adjarska

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.