Георги Ангелов за “Златната роза”. Фестът мина със силни филми при свободен вход

Фестивалът на българския игрален филм “Златна роза” традиционно се провежда през октомври. Дори в годината, когато се изчака да сe завърши “Борис I” и да грабне “Розата” (1984 г.), се премести през ноември.

Изненадващо последните му две издания се пренасочиха в началото на септември след “Любовта е лудост”. От една страна, финансови съображения, но все пак в разгара на туристическия сезон. Някак си бе пречупен духът на фестивала и купонът не бе същия. Объркването щеше да е пълно, ако фестивалът съвпадаше със “Златна ракла”, както беше планирано.

Слава Богу, нещата си дойдоха на мястото и от 3-ти до 9-ти октомври морската столица Варна стана за XXVIII път домакин на националния кинофестивал.

Сигурно пак има недоволни. Колективите са само за по три дни, а започна и театралният сезон и актьорите не могат да присъстват. Все пак най-важното е, че се възвърна духът на фестивала и доверието на зрителя. При последните успехи и най-вече смайващият боксофис на “Дзифт”, тест за зрителски интерес беше продажбата на билети. Първоначално замисълът бе да има вход с билети.

Но при откриването, сред кахърна обстановка, министър Стефан Данаилов отсече, че фестивалът трябва да бъде празник. И входът стана свободен. Така фестивалът наистина се превърна в празник. Такъв щеше да бъде и с билети, макар че тогава залата щеше да се пълни само за отделни филми.

Иначе празникът се откри с 86-минутния “15”, посветен на 15-ия рожден ден на в. “Капитал”, всъщност на последните ни 15 години. От най-млади до изтъкнати режисьори като Иглика Трифонова, Милена Андонова и Стефан Командарев стоят зад отделните филмчета на първия български “филм–омнибус”, продуциран от АГИТПРОП. За съжаление, ужасната прожекция развали удоволствието. Но едва ли причината е само в нея. Напоследък гледахме образци на този тип кино като: “Всекиму своето кино”, “Тромпетът”, “Виолончелото”, “Солидарност, Солидарност”, в сравнение с които нашите новели изглеждаха като любителски етюди.

Коментираше се и журито – критичката Геновева Димитрова, документалистът Иван Младенов, операторът Николай Лазаров, актьорът Борис Луканов и най-вече председателят му Кеворк Кеворкян.

Какво разбира Кеворк от кино, бил агент, съдел се с телевизията. Тя пък по този повод изтегли от конкурса филма на Милена Андонова “Вътрешен глас”. Добре, че зрителите го видяха.

Каквото и да е журито, винаги има недоволни! Аз лично имам две забележки, но смятам, че иначе то се справи по най-добрия начин. Поне за мен “Всяка неделя” е най-доброто предаване, излъчвано някога в телевизионния ефир, а Кеворк разбира от кино не по-малко от най-големите капацитети в тази област.

Без селекция бяха представени 25 филма от последните две години, производство на НФЦ, БНТ и частни продуценти. (А все още има хора, които твърдят, че няма българско кино?!). От тях – седем новели. Освен за фестивали те са предназначени и за зрителя. Възниква въпросът и за тяхното разпространение. По света има специални кина за това. Навремето стигаха и до кино “Култура”. А сега, ако не се издебне фестивал или някоя телевизия да ги излъчи, услилията на продуценти и автори остават напразни.

А имаше доста талантливи неща: “Върнете заека” и “Лошият заек” на Димитър Митовски и Камен Калев, включени в Седмицата на критиката в Кан /2005, 2007 г./; “Валсове и танга от село Бела вода” на Иван Владимиров /последната роля на Пепа Николова/; “Всичко за теб” на Тома Вашаров; “Посредникът” на Драгомир Шолев; “Птици божии” на Кристина Грозева, където на Илка Зафирова партнира известната английска актриса Ан Фърбанк.

Най-завършената и артистична творба беше “План за отмъщение” на Константин Буров. Наградата за дебют на името на Въло Радев, както и за обещаващ дебют на СБФД, бяха присъдени именно на младия режисьор. Филмът е свързан и с още една награда – за млад актьор на името на Апостал Карамитев – за Пенко Господинов, който освен тук прави силно впечатление като младия Йовков във “Военен кореспондент” на Костадин Бонев. Лично за мен това беше най-духовната и зряла творба, в която сам хуманистът и пацифистът Йовков присъства сред персонажите на своето творчество. Силно емоционално въздействащо произведение не само с творческото осмисляне на документалния материал, но и с актьорския ансамбъл и прекрасната музика на Николай Иванов. Ако беше предвидена награда за музика, сигурно би я спечелил. Нина Алтъпармакова пък е най-достойна за наградата за монтаж. Не само че има най-много филми, но те са и най-хубавите. Ненапразно младият монтажист на “Дзифт” Кеворк Асланян, който взе извънредната награда за монтаж, специално й благодари.

Наградата за млада актриса на именото на Невена Коканова си подели триото от филма “Шивачки” – Александра Сърчаджиева, Елен Колева и Виолета Марковска.

Иначе, наградата за женска роля получи Ернестина Шинова за двете си роли в абсурдната комедия на Андрей Слабаков “Хиндемит” – вик срещу еднаквостта, в която все повече ни поставя настъпващата глобализация. Достойно асистираха Гергана Плетньова, Таня Илиева, Йоана Буковска и може би българската Мишел Пфайфър – младата Теодора Духовникова. Впечатляващо е присъствието й във втория филм на Зорница София “Прогноза”, приет с овации от зрителите (наградата “Акадамика 21”).

Призът за мъжка роля бе присъден на Михаил Мутафов. Страхотен актьор, но ако имаше награда за поддържаща роля, щеше да е без конкуренция.

Ако зависеше от мен, бих дал наградата на Стойко Пеев – неузнаваем в новия си вид – следовател, водещ неравна борба срещу футболните хулигани. Става въпрос за дебюта в игралното кино на Стойчо Шишков “Футболни хамелеони” (наградата на Олимпийски клуб, Варна и “Грочивата чаша” на Факултета по журналистика). Бих искал да цитирам нейната формулировка: “За принос в развитието на филмовата изразност в лицето на сценариста и режисьора Стойчо Шишков и актьра Стойко Пеев”, “За впечатряваща гражданска позиция, за художествения кураж органично да се съчетае документалната стия с методите на постановъчното кино в единна драматургия с ясни социални послания, за реаблитацията на позабравения жанр на “филма-опостъпка”. Изстрадан седем години вик срещу насилието, показващ истинското лице на настъпващата ксенофобия и фашизъм чрез скинарите, които вместо да са в затвора вече са лица в някои от националистическите партии.

Ако имаше награда на публиката, може би щеше да я получи “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, както стана на София Филм Фест и в Цюрих, макар “Шивачки” и “Дзифт” сериозно да го конкурираха. Филмът взе нагардата за сценарий – за Стефан Командарев, Душан Милич, Илия Троянов и Юрий Дачев. За тези филми за пореден път най-добър оператор стана Емил Христов. Към актьорските постижения, освен тези на Мишо Мутафов, Стойко Пеев и Пенко Господинов, бих прибавил и Захари Бахаров, Деян Донков, Юри Ангелов, Николай Урумов и чужжденците Мики Манойлович и Карло Любек. За музиката впечатли работата на Стефан Вълдобрев и големия Горан Брегович в най-смешния филм на фестивала “Летете с Росинант” на Джеки Стоев.

Най-приятната изненада се оказа “Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” на Светослав Овчаров. Блестящ сценарий и актьорски ансамбъл от американеца Крис Хайслърх до гувернатката Цветана Манева. Хемингуей наистина е минал през България като военен коресподент с “Ориент експрес”. Оттам нататък всичко е измислено, но звучи адски правдоподобно. Това надникване в нашенската “Бел епок”, реализирано с много култура и вкус, е на фона на най-голямата касапница. Журито му отдели подобаващо внимание – Специалната награда и наградата за режисура.

Колкото и да харесвам филма, една от двете награди трябваше да отиде при Рангел Вълчанов за “А днес накъде”. Озадачава ме неистовият възторг на критиката миналата година, а сега сякаш нямаше такъв филм. Не приемам и позицията, че Рангел е взел своето и трябва да дава път на младите. В изкуството, както и във футбола, няма млади и стари, а можещи и не дотолкова. Рангел е велик и на осемдесет! Още повече, че тва не е прецедент в световната практика.

Стигнахме до феномена “Дзифт”. Освен наградите за мъжка роля, операторство и монтаж, филмът получи и наградата на критиката. Наградата на “Ню Бояна филм” за продуцент е за Георги Димитров, Илиян Джевелеков и Матей Константинов от “Мирамар филм”. Шестата награда за “Дзифт” е самата “Златна роза”.

Виждаме традициите на “черния филм” (филмите на Жан-Пиер Мелвил или тези по Дашиел Хамет), абсурдния свят на Кафка и Оруел, пренесен в българска и то “ретро-соц” действителност, чуваме невероятния задкадров монолог, наслаждаваме се на актьорския ансамбъл, на операторския танц на Емо Христов от 8 на 16 и 35 мм, чуваме песента в стил филмите на Аки Каурисмаки, а всъщност цитат от друг “черен филм” – “Гилда”, ако щеш “гей-естетика”, ако щеш – научно-популярен филм за богомолката, която отхапва главата на мъжкия след любовна игра, струи черен хумор и най-вече огромния талант на един театрален режисьор – Явор Гърдев. Каквото и да се говори за филма, той направи дългоочаквания пробив след 1989 г. Сигурно “Дзифт” не е най-добрият филм за този период, но той отново върна зрителите в кината за българския филм, да не говорим за международния му успех.

Така че тазгодишната “Златна роза” ще остане като фестивала на “Дзфит” и поне още десет хубави български филма, за които зрителят няма да съжалява, че си е купил билет. Информационната програма предложи копродукции с българско участие: “Деца от восък” на Иван Ничев, “Гуча! Фестивалът на любовта” на Душан Милич, “Пленник” на Алексей Учител, “Синя рокля” на Янис Диамандопулос и “Сенки” на Милчо Манчевски. Ако не беше нелепата ситуаци със съда срещу авторите на филма “Баклава”, той също щеше да намери достойното си място в конкурса. Сигурно щеше да си спечели доста почитатели и врагове, но нямаше да остави публиката безразлична.

Георги Ангелов

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.