Факсимиле на пасквила на Ловеч прес.
В пасквил от шепа думи („Ловеч прес”, бр. 72 от 18 септември т.г.) един социалист – председател на Общински съвет в Ловеч, член на Висшия съвет на БСП и член на медийната комисия, е употребил 5 (пет) пъти думата „гъз” и 4 (четири) пъти „лайно”. За по-голяма сигурност, че ще го забележат, е „ароматизирал” и заглавието. Браво, Милко наш, НЕдялков!
Авторът употребява въпросните слова с наслада и без мярка, уж за да обиди НГ и неговия главен редактор.
Но всъщност – за да отклони вниманието от материал на НГ, че децата в Ловеч намаляват, а училищата и учителите ги съкращават.
А на практика – за да разкрие по безспорен начин какви люде ни управляват. Анонимни душици, с пошъл речник, нисък потенциал и социална слепота. Че и страхливи, не се подписват!
Боже, пази ни от тях! А децата – от техния вестник…
Цветан С. Тодоров
Коментар на Борис Аспарухов:
„Боже, какви хора ни управляват, или кои са любимите думи на председателя-социалист в Ловеч“
– АБЕ ЦВЕТАН С. ТОДОРОВ КАТО ТИ ГЛЕДАМ КАКВИ ГИ ПИШЕШ СЕ ЧУДЯ КОГА СТАНА ДЕМОКРАТ АМА МАЙ СИ СИ ЕДИН 100% КОМУНИСТ.
Какво ядоса Милко Недялков?
Виж по-долу коментара „Като снимки излизаме, като хора – не!“ от Цветан С. Тодоров
Като снимки излизаме, като хора – не! – коментар на Цветан С. Тодоров
септември 15, 2008 от nglas
Макар Ловеч да е прекрасен град за отглеждане на деца, те намаляват с всяка година. Пада броят на училища, на учители, срива се нивото на образованието.С голямо нежелание управляващите са принудени да съкращават педагози. Но няма как, години наред Ловеч се обезлюдява от същите управляващи.Но в партийния вестник на БСП “Ловеч прес”постоянно пускат снимки на дечица. Има ги на фото, но като присъствие в класната стая ги няма.
Народът е измислил виц за случая. Един старшина имал 12 подчинени. Отделението му се води с 13. Строил ги и брои – 12 са. Гледа списъка – пише 13.Щото не брои себе си…
– Като малки се брояхме чрез голяма нужда! – решил фатмакът. Речено-сторено. Преброил купчинките. Почесал се: – Гледай ти? Като л…на излизаме, като хора – не…