Защо празнуваме вяло Съединението? – коментар на Цветан С. Тодоров

Чудех се, защо на българина му се губят националните празници като Съединението (6 септември 1885) и Независимостта (22 септември 1908)? Няма емоция, няма историческа гордост. Самотни властниците поднасят венци, а народът нехае и глухо роптае.

Не е за чудене. Спомнете си – в училище властваше окастрената от комунистите “история”, където важните дати бяха други – Великият Октомври и Славният Девети септември. Останалите събития се маркираха отгоре-отгоре, набързо и с пренебрежение.

Но как комунистите да ти кажат, че единствената велика сила, която тогава подкрепя Съединението, е Великобритания? Докато руският император Александър оттегля демонстративно офицерите си от нашата армия.

Как да ти съобщат, че 22 септември е също празник на Демократическата партия, а тогавашният министър-председател Александър Малинов твърдял, че “България трябва да води българска политика”. Че тези думи и днес са неудобни?! И къде е днес Демократическата партия, че да даде акцент на празника?

Затова Денят на съединението минава вяло, а редом с тях вървя подписка за уволнение на правителството на Сергей Станишев. Няма съединение между народа и властта! Няма и независимост! А когато има подобна пропаст, сменяме не народа, а властта. За да имаме основания за гордост в днешния ден, а не в миналото. А днес с какво да се гордеем?!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.