РАИ отнесе „Златната ракла -2007“ от Георги Ангелов

КараваджоИталиянският „Караваджо“ спокойно може да се нарече шедьовър.

През пос­лед­ни­те го­ди­ни за­вър­швах бе­леж­ки­те си за “Злат­на­та рак­ла” с по­же­ла­ние БНТ да се об­ръ­ща по-­чес­то към твор­би­те, по­каз­ва­ни в Плов­див, защото, смея да твър­дя, в ка­чес­тве­но от­но­ше­ние пре­въз­хож­дат те­ку­щия ре­пер­то­ар. Зри­те­ли­те още пом­нят по­не­дел­ни­ци­те с наг­ра­де­ни­те фил­ми, но през пос­лед­ни­те го­ди­ни те поч­ти из­чез­на­ха от мал­кия ек­ран. Точ­но го­ди­на по-­къс­но ви­дях­ме “Кра­си­ви­ят Ан­то­нио”. На фес­ти­ва­ла има­ше уве­ре­ния, че то­зи път на­ис­ти­на ще гле­да­ме по­ве­че не­ща. Ако се съ­ди по рус­кия филм “Служ­ба 21” и австрийския се­ри­ал “Че­ти­ри же­ни и ед­но пог­ре­бе­ние”, ка­то че ли не­ща­та пот­ръг­ват. Този път за Го­ля­ма­та наг­ра­да ня­маше да ча­ка­ме го­ди­на. Са­мо две сед­ми­ци след награжда­ването филмът “Кара­ваджо”, който спо­кой­но мо­га да го на­ре­ка шедьо­вър и който спе­че­ли пуб­ли­ка и жу­ри, нашата те­ле­ви­зи­я­ го пра­ви дос­то­я­ние на всич­ки, ко­и­то не са би­ли в Плов­див. Из­клю­чи­те­лен филм за из­клю­чи­тел­на лич­ност, ре­а­ли­зи­ран с вдъх­но­ве­ние, ог­ром­на лю­бов и про­фе­си­о­на­ли­зъм. Ни­ма Ан­дже­ло Лон­го­ни не зас­лу­жа­ва наг­ра­да­та за ре­жи­су­ра, ма­ес­тро Ви­то­рио Сто­ра­ро за опе­ра­торство, Але­сио Бо­ни за ак­тьорство, Лу­ис Ен­ри­ке Ба­ка­лов за му­зи­ка и т.н.? Да, но то­ва би обез­смис­ли­ло ос­та­на­ли­те наг­ра­ди, пък и це­лия фес­ти­вал. Но как­во­то и да ка­жа за то­зи филм, ще е мал­ко.

Иначе от 29 ок­том­ври до 3 но­ем­ври “Но­во­тел Плов­див” за 32-ри път при­ю­ти един от най-зна­чи­ми­те в све­та те­ле­ви­зи­он­ни фес­ти­ва­ли “Злат­на­та рак­ла”. Че­ти­ри­те раз­де­ла на кон­кур­сна­та прог­ра­ма пред­ло­жи­ха 81 фил­ма от 23 стра­ни. Съ­пътства­щи­те съ­би­тия бя­ха тол­ко­ва мно­го и раз­но­об­раз­ни, че пет­те за­ли бя­ха пос­то­ян­но пъл­ни, а все­ки тряб­ва­ше да нап­ра­ви своя из­бор. Пре­це­не­те са­ми: на­уч­на кон­фе­рен­ция “Ек­ран­ни­те из­кус­тва и XXI век”, пре­зен­та­ция на ев­ро­пейския кул­ту­рен ка­нал “Ар­те” с от­во­рен клас “Ев­ро­пейско­то кул­тур­но прос­транство”, юби­лей на Ан­жел Ва­ген­щайн, сре­ща с Лю­би­ша Са­мар­джич и фил­ми­те му, юби­лей на Нуш­ка Гри­го­ро­ва, за по­ре­ден път ди­рек­то­рът на “МОСФИЛМ” Ка­рен Шах­на­за­ров, пре­зен­та­ция на ки­но­ком­па­ния “Риск” – “Те­жък пя­сък” по Ана­то­лий Ри­ба­ков, пре­ми­е­ри на кни­ги и т.н.

Във вто­ри раз­дел “Те­ле­ви­зи­он­ни фил­ми и ми­ни­се­ри­а­ли за де­ца и юно­ши” жу­ри­то по­со­чи за по­бе­ди­тел нем­ско-­бъл­гар­с­ка­та про­дук­ция “Ман­на А­у­ра” на Ири­на По­пов – се­ри­ал в тра­ди­ци­и­те на доб­ро­то юно­шес­ко ки­но с мно­го прик­лю­че­ния, фан­тас­ти­ка, при­я­телство и лю­бов на мла­ди­те ге­рои в тър­се­не на из­гу­бе­ния град. “Сре­бър­на рак­ла” по­лу­чи “Гос­по­жи­ца Жу­бер” на Вин­чен­цо Ма­ра­но за вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та в ед­но про­вин­ци­ал­но учи­ли­ще. Дет­ско­то жу­ри от­ли­чи австра­лийския “Чер­на­та ов­ца” на Пи­но Амен­та, в кой­то мал­ки­ят Мар­ни Ке­не­ди спе­че­ли наг­ра­да­та за дет­ска ро­ля. Ма­кар и без наг­ра­да, ве­те­ран­ка­та на бъл­гар­ско­то дет­ско ки­но Иван­ка Гръб­че­ва съ­що се пред­ста­ви дос­той­но с “Ва­кан­ци­я­та на Ли­ли”.

В тре­ти раз­дел “Тв до­ку­мен­тал­ни фил­ми” съв­сем зас­лу­же­но и еди­но­душ­но “Злат­на­та рак­ла” бе при­съ­де­на на Аде­ла Пе­е­ва за “Раз­вод по ал­бан­ски”. Същият две сед­ми­ци пре­ди то­ва се раз­ми­на със “Зла­тен ри­тон”, но за­то­ва пък бе но­ми­ни­ран за ев­ро­пейски филм на го­ди­на­та. За вто­ри път бъл­гар­ски филм зас­лу­жи та­ко­ва приз­на­ние, пър­вото съ­що бе­ше за “Чия е та­зи пе­сен?” на Аде­ла Пе­е­ва.

“Разводът…” е раз­тър­сва­ща твор­ба за по­ра­же­ни­я­та вър­ху съд­ба­та на обик­но­ве­ни­те хо­ра, на­несени от то­та­ли­тар­ни­я ре­жим. Ал­бан­ският сюжет е възможен в ко­я­то и да е бив­ша ко­му­нис­ти­чес­ка стра­на. Това е творба, с коя­то род­но­то ки­но мо­же са­мо да се гор­дее.

Гер­ман­ски, френ­ски и бел­гийски фил­ми по­де­ли­ха ос­та­на­ли­те от­ли­чия. Мо­ят фа­во­рит бе­ше “Мост на раз­би­ра­телство­то” на сър­би­на Сър­джан Кне­же­вич – ед­но час­тно раз­след­ва­не вър­ху труд­нос­ти­те, съ­пътства­щи пър­ва­та коп­ро­дук­ция на Югос­ла­вия, Австрия и За­пад­на Гер­ма­ния през 1953 г. Виждаме ярос­тна съп­ро­ти­ва от две­те стра­ни. И ко­га­то всич­ко е за­гу­бе­но, сам Ти­то пус­ка фил­ма, кой­то пе­че­ли в Кан. Именно с “Пос­лед­ни­ят мос­т” из­гря­ва звез­да­та на Ма­рия Шел. Зри­те­ли­те се рад­ват, а про­тив­ни­ци­те на сът­руд­ни­чес­тво­то с бив­шия враг ос­та­ват с пръст в ус­та. Ряд­ко сре­ща­но в ки­но­то ана­ли­зи­ра­не и про­уч­ва­не на въз­мож­ни­те глед­ни точ­ки, при то­ва не от про­фе­си­о­на­лен ки­над­жия.

Други ин­те­рес­ни­ заг­ла­вия са родните “При­каз­ка без край”, “Лю­бов­та е…”, “Миньо­ри”, “В тър­се­не на Дон Жу­ан”, имаше ита­ли­ан­ски, фин­ландски и осо­бе­но япон­ски фил­ми.

То­зи път състезава­щите се ре­пор­та­жи­ бя­ха в от­де­лен раз­дел, ка­то “Злат­на­та рак­ла” зас­лу­жи френ­ски­ят “Ро­би на обе­то­ва­на­та зе­мя”, също и наг­ра­да­та на СБЖ за жур­на­лис­ти­чес­ки пос­ти­же­ния. Спе­ци­ал­на­та наг­ра­да взе нем­ски­ят “Ми­сия: чист спорт”.

Най-голям интерес винаги предизвиква разделът “Тв иг­рал­ни фил­ми и ми­ни­се­ри­а­ли за въз­рас­тни”. Наг­ра­да­та за ори­ги­нал­на му­зи­ка по­лу­чи Де­ян Пейо­вич за ра­бо­та­та си в “Гу­ча! Фес­ти­ва­лът на лю­бов­та”. Ин­те­рес­но е, че по съ­що­то вре­ме та­зи коп­ро­дук­ция и с бъл­гар­ско учас­тие дуб­ли­ра от­ли­чи­е­то ве­че на Ев­ро­пейски­те фил­мо­ви на­г­ра­ди. Призът на ки­но­кон­цер­на “МОСФИЛМ” оти­де при япон­ския “Хищ­ни­кът”. Наг­ра­да­та за най-до­бър опе­ра­тор взе Рос­тис­лав Пи­ру­мов за рус­кия “Дя­вол­ско­то ко­ле­ло”, а за най-до­бър ре­жисьор ук­ра­и­не­цът Сер­гей Кру­тин за “Из­вън­зем­но­то”. Най-до­бър сце­на­рий за Май­къл Мю­лер за фин­ландския “И­за­бе­ла”. Най-до­бър ак­тьор ста­на Лю­бен Ча­та­лов за фил­ма “Мъж за ми­ли­о­ни”, а най-доб­ра ак­три­са – ко­рей­ка­та Хай-Кио Сонг за ро­ля­та є в “Ху­анг Джи­ни”. Без наг­ра­да ос­та­на дру­ги­ят ко­рейски филм ”Джуд­же­то” – раз­тър­сва­ща дра­ма за бед­нос­тта и пос­ледстви­я­та от нея. Раз­би­ра се, не мо­же всеки да по­лу­чи наг­ра­да, но ми се стру­ва, че бя­ха пре­неб­рег­на­ти “Смър­тта на ка­пи­тан Пи­лец­ки” на Ри­шард Бу­гайски (“Раз­пит”) – филм за тра­гич­на­та съд­ба на един от го­ле­ми­те ге­рои на Пол­ша, лик­ви­ди­ран по вре­ме­то на ста­лин­ския ре­жим. Сходни съ­би­тия от­ра­зя­ва и “В пър­вия кръг” на Глеб Пан­фи­лов по Сол­же­ни­цин, кой­то сам че­те дик­тор­ския текст. Ис­ка­ше ми се сред наг­ра­де­ни­те да по­пад­нат и “Чер­ни ко­не” на Лю­би­ша Са­мар­джич, ир­ландски­ят “Ще­та” и един мно­го спе­ци­а­лен рус­ки филм “Кра­ят на све­та” на Дмит­рий Дя­чен­ко. Ня­кол­ко па­ра­лел­ни ис­то­рии се преп­ли­тат в стил “Сблъ­съ­ци” на 25 май 2005 г., ко­га­то ог­ром­ни­ят ме­га­по­лис Мос­ква ос­та­ва без ток…

“Брон­зо­ва­та рак­ла” по­лу­чи френ­ски­ят “Же­на­та от Изю”, чи­я­то ге­ро­и­ня рис­ку­ва жи­во­та си, спа­ся­вай­ки де­сет­ки ев­рейски де­ца през вой­на­та. Но нак­рая жер­тва­та є се оказ­ва нап­раз­на. Наг­ра­да­та на име­то на Га­ля Бъч­ва­ро­ва “За твор­чес­ко пос­ти­же­ние на бъл­гар­ски ав­тор” съв­сем зас­лу­же­но бе дадена на “А днес на­къ­де…” на Ран­гел Въл­ча­нов. Прек­ра­сен филм, как­то и “Па­за­чът на мър­тви­те” на Или­ян Си­ме­о­нов (“Сре­бър­на рак­ла”). Мо­я­та те­за обаче е, че ки­но­фил­мите едва ли са за то­зи фес­ти­вал. Раз­би­ра се, въп­ро­сът е де­ли­ка­тен, спо­рен. Ка­то коп­ро­ду­цент БНТ има пра­во­то да по­со­чи все­ки фил­м, в който е взела учас­тие. Осо­бе­но смеш­но стана ми­на­ла­та го­ди­на, ко­га­то след фестът “Злат­на­та ро­за” във Варна на пловдивската Рак­ла все­ки си на­вак­са про­пус­на­та­та наг­ра­да…

Тряб­ва да се дава пре­димство на чис­то те­ле­ви­зи­он­ни твор­би, ко­и­то пък от своя стра­на да се стре­мят към най-ви­со­ко ка­чес­тво. Урок за то­ва са фил­ми­те на РАИ, ко­и­то за тре­ти по­ре­ден път еди­но­душ­но пе­че­лят “Злат­на­та рак­ла”. След “Мо­на­хи­ня­та от Мон­ца” и “Кра­си­ви­ят Ан­то­нио”, това днес го нап­ра­ви “Ка­ра­вад­жо”. Важ­но­ е, че зри­те­ли­те ве­че са по­лу­чи­ли ви­со­ка до­за ес­те­ти­чес­ка нас­ла­да от излъчването му. БНТ тряб­ва да има гри­жа­та тази поява да не остане епи­зо­дич­но яв­ле­ние, а да премине в традиция.

Ге­ор­ги Ан­ге­лов

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.